Както и съвместна терапия с психиатър при психични разстройства:
Шизофренни разстройства
Биполярни афективни разстройства I и II тип
Зависимости –хазарт, алкохол, психоактивни вещества
Хранителни разстройства (анорексия, булимия, компулсивно преяждане)
Съзависимост
Страх от загуба на партньора/родителя, страх от самота, алкохол, марихуана психоактивни вещества
Следродилни тревожни състояния
Депрессия, страх, вина, чувството че „не съм добър родител“, нарушение на съня
Родови и детски травми
Конфликти в семейството, с близки хора или колеги на работа
Ниска самооценка и липса на граници
Неприемане на себе си, самосаботаж, агресия към себе си, между съпрузи, с родители, с деца, с роднини
Професионално прегаряне (Burnout)
Често професионалното прегаряне го бъркат с умора, лошо настроение или депресия. Но тук всичко е много по-сложно.
В рисковата група се намират хора, склонни към емпатия, натрапчиви мисли, свръхотговорни. Професионалното прегаряне се получава от напрегната, стресова и неструктурирана работа и това е напълно нормално.
Когато човек изпитва повече стрес, отколкото удовлетворение от дейността си, баланса на работоспособността се нарушава. При професионалното прегаряне даже онази работа, която по-рано ни е носила удовлетворение се превръща в безкрайна нишка от сиви задължения, никакви достижения не ни радват, по-сложните задачи предизвикват страх, а колегите ни дразнят.
Професионалното прегаряне е изтощение на емоционалните, умствени и енергийни ресурси на човека, което се развива на фона на силен хроничен стрес на работното място. Основната опасност на този синдром е, че той се развива постепенно и за много хора незабележимо. Ако се изпуснат първите признаци, то постепенно чувството на удовлетвореност все повече и повече ще намалява, а желанието да се захвърли всичко да се увеличава.
Важна особеност на синдрома Burnout : колкото повече, човек трупа вътрешно напрежение, толкова по-ярко се проявява синдрома. Сам човек не може да се справи с този проблеми, затова е важно да следим за подобни симптоми и да се обръщаме своевременно за психологическа помощ
Кризи свързани със загуби
Загуба на работа, развод, раздяла, смърт на близък човек
Кризи свързани с имиграцията
Търсене на себе си, търсене на работа, адаптация в обществото
Какво е всъщност тревожност? Според Едмънд Борн(изследващ тревожните разстройства и въздействието им върху личността), както и според международния класификатор на болестите 10 –то издание (МКБ 10),тревожността се отличава от страха по това, че той обикновено е насочен към някакъв конкретен външен обект, предмет или ситуация. Освен това, страха от конкретно нещо или случка е в границите на възможното. Когато сме тревожни, не можем да определим от какво и защо всъщност се притесняваме. Фокусът ни е насочен навътре, а не навън. Тревожността засяга цялата ни същност. Тя е същевременно и физиологична и поведенческа и психологична реакция на организма като цяло.
Тревожните разстройства се отличават от обикновената всекидневна тревожност по това, че включват тревожност, която по-интензивна (присъпи на паника), по-продължителна, която може да продължи месеци или води до фобии, които влошават качеството ни на живот.
Паническо разстройство (пароксизмална тревожност)
Характеризира се с внезапна поява на остро безпокойство или страх, без да има конкретна причина за това. Паническото разстройство не бива да се поставя като основна диагноза, ако пациентът е в депресивен епизод по време на появата на пристъпа. При тези случаи пристъпите на паника вероятно са вторични на депресията. За да бъде поставена със сигурност тази диагноза, трябва да са налице няколко тежки пристъпа на вегетативна тревожност за период от около 1 месец, в обстоятелства, където няма обективна опасност, освен това пристъпите не трябва да са ограничени до известна или предвидима ситуация и между пристъпите трябва да има период сравнително свободен от симптоми на тревожност (макар че е честа предварителната тревожност на очакване).МКБ 10
Симптомите обикновено са следните:
- Недостиг на въздух или чувство на задушаване
- Сърцебиене – препускащо сърце или ускорен пулс
- Световъртеж, нестабилност или премаляване
- По-слабо или по-силно треперене
- Чувство за задушаване
- Потене
- Гадене или стомашен дискомфорт
- Чувство за нереалност – сякаш „не сте напълно там“
- Изтръпване на ръцете и стъпалата
- Болка или дискомфорт в гърдите
- Страх от полудяване или загуба на контрол
- Страх да не умрете
Генерализирана тревожност
Основна характеристика е тревожността, която е генерализирана и постоянна, но не е ограничена до и дори не силно преобладаваща при някакви конкретни външни обстоятелства (т.е. тя е “свободно плуваща тревожност”). Както при другите тревожни разстройства доминиращите симптоми са много разнообразни, но обичайни са оплакванията от чувство на нервност през цялото време, треперене, мускулно напрежение, изпотяване, замайване, сърцебиене, световъртеж, и епигастрален дискомфорт. Това разстройство се среща по-често при жените и обикновено е свързано с хроничен стрес, породен от околната среда. Протичането му е често променливо, но се наблюдава тенденция към флуктуиране и хронифициране. МКБ10
Симптомите на генерализирана тревожност обикновено включват мрачни предчувствия (безпокойство относно бъдещи беди, усещане като че ли си “на ръба”, трудности в концентрацията и др., освен това двигателно напрежение (невъзможност да се стои спокойно на едно място, главоболие под формата на напрежение, треперене, неспособност да се отпусне), вегетативна хиперактивност (замаяност, изпотяване, тахикардия, или тахипнея, епигастрален дискомфорт, световъртеж, сухота в устата. МКБ 10
Смесено тревожно-депресивно разстройство
За смесено тревожно-депресивно разстройство говорим, когато се наблюдават едновременно безпокойство и депресия, но никое от тези състояния не е преобладаващо, а степента на симптоматиката им не позволява да се направи отделна диагноза при изследване. Най-често симптомите на тревожност са по-изразени от тези на депресията. Освен това, смесеното тревожно-депресивно разстройство се характеризира с поява на симптоми, които не зависят от стресови събития в живота.
Смесеното тревожно-депресивно разстройство се характеризира с постоянна тъга и безпокойство, което продължава повече от месец и има тенденция да бъде хронично. Това може да причини множество признаци, симптоми и последици като:
- Промени във вниманието и паметта, които се превеждат като липса на концентрация и трудности при учене и запомняне на информация.
- Нарушения на съня като безсъние или хиперсомния, въпреки че може да има и трудности при заспиване или събуждане по-рано от необходимото.
- умора и умора през деня.
- Повтарящи се притеснения, раздразнителност и лесен плач.
- Апатия, със значителна загуба на интерес към дейности, които преди това са харесвали.
- Отрицателна визия или безнадеждност към бъдещето.
- Свръхбдителност към страх от стимули или симптоми, обикновено придружени от усещането, че ще се случи нещо опасно за себе си или за други важни хора.
- По-свързани с тревожност, има симптоми на тахикардия, треперене, сухота в устата, чувство на липса на въздух или парестезии, дори периодично.
- Социално влошаване, тъй като те могат да избегнат контакт с другите.
- Ниска самооценка.
- Те не изпълняват своите отговорности: обикновено им липсва училище или работа или се представят под нормалното.
- Може да се отбележи пренебрегван външен вид и липса на лична хигиена.
- Злоупотреба с наркотици или алкохол, тъй като те са склонни да възприемат тези навици с цел облекчаване или намаляване на симптомите, които ги измъчват.
- В някои случаи може да бъде придружено от суицидни мисли.
Други уточнени тревожни разстройства
Обикновено, хората, с други уточнени тревожни разстройства, проявяват прекомерно безпокойство или притеснение, в продължение на поне 6 месеца. Тревожността им засяга редица области като лично здраве, работа, социални взаимоотношения и ежедневни житейски ситуации. Въпреки че рисковите фактори за всеки тип тревожно разстройство могат да варират, сред най-важните се включват:
- Темпераментни черти на стеснителност или потискане на личността в детска възраст.
- Излагане на стресови и травмиращи събития от живота или околната среда в ранна детска или зряла възраст.
- История на тревожност или други психични заболявания при роднини.
Някои физически състояния, като проблеми с щитовидната жлеза, аритмия на сърцето, прекомерна консумация на кофеин или други вещества като лекарства, могат да предизвикат или влошат тревожните симптоми
- чувства за неспокойство и нервно напрежение
- лесно се уморяват
- затруднения с концентрацията
- раздразнителност
- мускулно напрежение
- трудност при контролирането на чувствата на притеснение
- имат проблеми със съня, като затруднено заспиване, неспокоен или нискокачествен сън
Фобийни неуточнени тревожни разстройства
Фобиите са най-често срещаният вид тревожно разстройство. Те нямат единствена и конкретна причина, но съществуват редица свързани фактори. Причина за фобийно тревожно разстройство, неуточнено може:
- да бъде свързана с конкретен инцидент или травма
- да е психологичен отговор на човек, които в ранно детство е лишен от родителски грижи, загуба на брат или сестра
- има доказателства, които предполагат, че някои хора имат генетично предразположение и са родени с тенденция да бъдат по-тревожни от останалите
Симптомите могат да включват:
- нестабилност и световъртеж
- гадене
- изпотяване
- повишена сърдечна честота или сърцебиене
- недостиг на въздух (задух)
- сухота в устата
- болки в гърдите
- треперене
- разстроен стомах
Ако човекът не влиза в контакт с източника на фобията си, тя може да не се отрази на ежедневието му. Повечето хора с фобия са напълно наясно с проблема. При някои от тях, непрекъснатото отбягване на рисковите фактори, могат да влошат ситуацията.
Психологът работи с разни състояния и проблеми. Той е специалистът, който ще помогне да откриете именно този Ваш ресурс, който да използвате за решение на проблема
Той е средството, чрез което можете да разберете причините, породили актуалния конфликт, да разкриете най-добрите си инструменти и качества, за да се справите с него.
Психологът не е вълшебник и ситуацията няма да се подобри само, защото сте се обърнали към него, но самия факт, че сте решили да работите с проблемите си, че сте готови да говорите за тях, вече е залог за успех.
Това е строго индивидуално. Всеки човек е уникален в своята същност. В начина си на възприемане на света. С различен темперамент и възможност за усвояване на определени навици. Зависи и каква е спецификата на самия проблем. Най-важното, в случая е да се осъществи добра връзка между Вас и мен. Да се изгради доверие и готовност за обратна връзка. Терапията на проблем е като ученето. То се запаметява след повторения и, когато имаме възможност да приложим теорията на практика. Това е и най-сигурния фактор за успех.
 |
 |
 |
 |
 |
