Хипохондрията, позната още като хипохондрично разстройство, е психологическо състояние, при което човек е дълбоко убеден, че страда от сериозно заболяване, въпреки отсъствието на реални медицински доказателства. Това състояние може сериозно да влоши качеството на живот, както на самия човек, така и на близките му, и често остава неразбрано или подценено от обществото.

Хипохондрията е част от групата на соматоформните разстройства. При нея човек изпитва постоянна тревожност относно здравето си и непрекъснато търси потвърждение, че е болен. Дори когато лекарите го уверят, че няма основания за притеснение, съмнението и страхът не изчезват.

В американската класификация на психичните заболявания – DSM-5 (Диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства, пето издание) – хипохондрията е заменена от два нови термина. Макар в България да работим основно с МКБ (Международна класификация на болестите), терминологията на DSM често се използва в научната литература и психотерапевтичната практика. В МКБ-11 (единадесето ревизирано издание), хипохондрията е класифицирана като част от "Разстройства, свързани с тялото и симптомите" (код 6C20 – Health anxiety disorder), като основен акцент се поставя върху прекомерната загриженост относно възможно заболяване въпреки липсата на медицински основания:

Хипохондрията не е прищявка или симулация. Тя е резултат от взаимодействие на няколко фактора:

Важно е да подчертаем, че при хипохондрията страданието е реално. Телесните симптоми (като сърцебиене, задух, замаяност, болки) често са резултат от хронична тревожност и психофизиологичен отговор на стреса. Мозъкът интерпретира сигналите от тялото като заплаха, активира се „алармената система“ – и човек наистина се чувства зле.

С други думи: тялото страда от мисълта за болестта.

Най-честата грешка е да се казва на човек с хипохондрия: „Това си го въобразяваш“ или „Няма нищо“. Това не помага. Вместо това, по-полезно е:

Най-добри резултати се постигат чрез психотерапия, която помага на пациента да:

При нужда се прилагат и медикаменти (най-често антидепресанти като SSRIs), особено при съпътстваща депресия или силна тревожност.

Хипохондрията е страдание, което може да бъде преодоляно. Не е „каприз“, нито „въображение“, а реален механизъм за справяне със стреса и вътрешната несигурност. С разбиране, търпение и правилна терапевтична подкрепа, човекът може да се научи да живее със своето тяло, а не в страх от него.